Експозицията в къщата-музей показва наредба на градския дом на по-заможната част от интелигенцията в града: голям представителен салон с възрожденски мебели за посрещане на гости, спално помещение, кухня с трапезария и малък салон за следобедни гостувания.
В двете стаи, където се е помещавал щаба на руския отряд, начело на който стояли генерал- майор Майендорф, полковник Ертел, подполковник Задерновски, мебелировката е вносна от 30-те години на 20 век. По време на престоя си в Кюстендил полковник Виктор Иванович Ертел е обитавал североизточната стая на къщата, позната като "кабинета на Ертел". В дневната е камината наречена "джамал", която е отоплявала и малкия салон за гости. На огнището в кухнята са изложени автентични съдове изработени от бай Христо Казанджията - котел, гюм за вода, джезве за кафе и хаван с чукало.
Емфиеджиевата къща е построена през 1874 година и е принадлежала на Христо Лазов Казанджията, който е бил първомайстор от кюстендилския еснаф и виден радетел на българската църковна община в града. Разположена е в центъра на старата кюстендилска махала "Лозенец" (Баглък), която е била населявана предимно от заможни българи-родолюбци. След реставрацията й по проект на архитект Васил Слокоски е приспособена за музей, където е поместена музейната експозиция "Градски бит и култура на населението в Кюстендил от края на 19 началото на 20 век".
Къщата има и своето историческо значение за града. В две от стаите, където се е помещавал щаба на IV улански Харковски полк освободил града на 30 януари 1878 г. от османците, експозициите пресъздават работната атмосфера на неговите военачалници. Архитектурния ансамбъл на Емфиеджиевата къща има П-образен план, в две части-жилищна и стопанска, към които има съответни дворни пространства оградени с масивни каменни зидове. Сградата е едноетажна с полувкопани зимници. Жилищният тракт е симетрична възрожденска къща- пловдивски тип.
град Кюстендил
ул. “ Гороцветна” № 24а
тел: 078/ 55 01 29
виж на картата