Още преди хилядолетия траките са открили силата на кюстендилската минерална вода и са изградили селище на мястото на днешен Кюстендил. Като балнеологичен център днешния Кюстендил процъфтява още през I век когато по времето на римското владичество тогавашния град Пауталия е провъзгласен за муниципия – областен център и получава представка Улпия пред името си. Тогава бил изграден внушителен ансамбъл от храмове - балнеолечебници (асклепион), посветен на бога на здравето Асклепий (Ескулап) и дъщеря му Хигия, разположен на площ от 3600 кв.м, втори по големина на Балканския полуостров след този в античния гръцки Епидавър. И до сега са запазени значителни останки от басейни и други помещения, балнеологични съоръжения и предмети, монети с изображения на асклепиона, около който са били разположени театър и спортни стадиони.
И в днешно време град Кюстендил е известен с топлите лековити минерални извори и лечебният торф от находището в с. Байкал. Те са природното богатство на района, което позволява - балнео и калолечение (вани, басейни, подводна гимнастика, подводен масаж, лечебни душове, иригации), кинезитерапия, специализирани методики, парафинолечение, пълна гама апаратна физиотерапия, лечебен масаж.
В една обширна хидротермална зона бликат 40 горещи минерални води с общ дебит от над 30 л / секунда и температура от 73С при каптажа. Водата е бистра, безцветна с приятен вкус и силна миризма на сероводород. Тя е с ниска минерализация (0,678-0,719 мг / л), сулфатно-хидрокарбонатно-натриева, с висока алкална реакция (рН 8,9-9,15), с ниска водна твърдост - 0,2-0,3 немски градуса (т.нар. "меки" води), бистра, безцветна, с приятни питейно-вкусови качества, въпреки лекия мирис на сероводород.