Крепостта Хисарлъка се намира се на най-високата равнинна част на едноименния хълм, издигащ се на 2 км югоизточно от Кюстендил. Изградена в края на ІV-началото на V в. Поправяна през VІ в., тя преживява Първата и Втората българска държава и е съборена от османските завоеватели през XV в. Крепостта има форма на неправилен многоъгълник, с размери 117/175 м и площ 2,12 ха. Местоположението на укрепителните съоръжения и формата на укрепената площ не са съобразени с класическите принципи на фортификация. Те по скоро следват конфигурацията на терена. В различни сектори на крепостната стена са разположени четиринадесет кръгли, триъгълни и правоъгълни кули, две порти и пет потерни. Най-главната и най-широка порта е на източната стена и се намира близо до главния път. Портата първоначално е била устроена като двукрила врата, впоследствие преустроена на спускаща се и накрая е затворена изобщо. Потерните за пешеходци са разположени в непосредствена близост до кули, които ги охраняват. Те са тесни, с гранитен праг и врата с хоризонтална греда за залостване от вътрешната страна.
В зависимост то терена варират и ширините на крепостната стена от – 1,60 до 3,00 м. Предполагаемата височина на стените е 10 м, а височината на кулите – 12 м. Техниката на градеж е „opus mixtum” – смесена зидария със сменящи се каменни и тухлени пояси и спойка от хоросан със счукани тухли.
Направените археологически разкопки регистрират различни строителни периоди на крепостта и говорят за непрекъснатото и продължително използване на крепостта през античността и средновековието. Интересните конструктивни решения, съчетанието на различните строителни техники и материали, както и разкритите археологически паметници от няколко исторически епохи определят крепостта на хълма Хисарлъка, като една от най-значимите на територията на България.Крепостта е архитектурно-строителен паметник на културата с категория „национално значение”
Следващите няколко снимка показват крепост Хисарлъка преди изпълнението на проекта за реновирането й!