Църквата “Успение Богородично” се намира се в централната част на град Кюстендил, в непосредствена близост до централния площад.
Църквата е построена през 1816 г. като митрополитска църква в махалата "Градец" (Варош), на мястото на средновековната църква „Свети Никола”. По план е вкопана едноабсидна, трикорабна псевдобазилика, с дървено покритие, с външни размери 23,60 Х 14,40 м.. Планът на църквата е пропорциониран в съответствие със съществуващите в началото на 19 век практически правила при тресирането му върху терена. Предполага се, че иконостасът в женското отделение е първоначалният и след преустройството през 1883 година е направен големият иконостас на олтара. От първия етап са запазени ценни икони като иконата "Успение на Свети Иван Рилски" от Тома Вишанов създадена в началото на 19 век. Вторият строителен етап е извършен през 1833 г. по времето на митрополит Артемий. Той се състои в изграждането на нартекса от север и запад за събрания на еснафите, свещоливница и костница на видни кюстендилци. Олтарните двери са дело на Стойчо Фандъков от село Пещера Пернишка област и синът му Димитър. Владишкият трон и амвонът по пластичен детайл са в хармония с иконостаса. През 1820 г. в двора на църквата е построено килийно училище. След Освобождението на град Кюстендил северно от църквата на мястото на килийното училище е построена камбанария. Това става през 1883 г. от майсторите Ризо Петров и Тоне Петрев. Камбанарията е с квадратен план и височина 11 метра. През третия строителен етап, започнал през 1887 г. са изградени три купола с барабани над централния кораб за осветление, осъществено с пробиване на осмоъгълни отводи в дървените тавани под ръководството на Ризо Дюлгер и изписани от зограф Иван Доспевски. Иконите са изографисани от заграфите Христо Димитров, Иван Доспевски, Евстати Попдимитров и др. По-късните преустройства се отнасят до остъкляване на нартекса, преграждане на северния тракт (1984), разширяване на галерията за църковния хор (1914) и други. Каменната пластика в църквата е от първите години след Освобождението. Гробът на митрополит Иларион Ловчански и Кюстендилски, намиращ се в църквата е покрит с мраморна плоча направена от местен майстор.
През 1998 г. църквата е определена за архитектурно-художествен паметник на културата с категория “национално значение”. Днес тя е действащ храм на Българската православна църква.
