Балнеолечението (лат. balneum, баня) е форма на лечение чрез използване на водни бани, което може да се осъществява, както с топла, така и със студена вода, която в повечето случаи е богата на минерали (сяра, селен, радий и други). Балнеологията е науката, която изучава балнеолечението. Самото то е много стар метод за лечение познат отще на древните траки, гърци и римляни.
Различни легенди, оброчни плочи, паметници и други говорят, че минералната вода е бликала в Кюстендил свободно на повърхността на земята преди повече от 25 века, което е причина за развиването на поселищния живот на територията на града и гаранцията за неговия просперитет и бъдеще.
Името на града Пауталия се среща за първи път върху една монета изсечена в града, на лицето на която стои образът на Асклепий - бог на медицината, на обратната страна е изобразена змия - знак на целебни извори.
Императорите Улпий Траян и Марк Аврелий, които били излекувани много сполучливо от хронични дерматози, изградили най-голямата балнеолечебница на Балканския полуостров след тази в Пелопонес – Епидавър, храм паметник на бога Асклепий, която била наречена Асклепион, чийто руини и до днес интересен археологически експонат за туристите на Кюстендил.
Кюстендил е определен като СПА курорт от национално значение с документ на Министерството на здраввеопазването от 8 март 1994 година.