Църквата "Свети Иван" представлява малка еднокорабна, едноапсидна църква с полуцилиндрично засводяване с притвор. Тя представлява средновековна култова сграда с планово-пространствена схема, която е характерна за времето ХV-ХVІІ в. и е единствената църква с открит притвор, употребен при еднокорабна църква от това време в Западна България. Намира се на пътя Кюстендил - Благоевград на 1 километър южно от село Пастух. Първоначалните стенописи на църквата не са запазени, понастоящем тя е реставрирана.
Обявена е за архитектурно-строителен паметник на културата от местно значение и художествен паметник на културата от национално значение.
Църквата носи името на Свети Иван Рилски - най-известният български светец, покровител на българския народ и патрон основател на Рилския манастир.
В момента не е със статут на действащ храм, но е отворена по всяко време и всеки може да запали свещ и да я разгледа. Околността около нея е невероятно красива.
Според местните хора църквата се нарича "Манастирчето Свети Иван". Майторът е използвал богатите възможности на на българската архитектурна традиция. Двете външни стени излизат напред пред фасадата и оформят голяма аркирана ниша. За постигане на по-голям декоративен ефект умело е използвана полихромията , получена от фрактурата на материала / обработен бигор, червени тесни тухли, и варова мазилка чрез които са подчертани някои конструктивни форми и моменти/. Създадено е тонално разнообразие, което я прави извънредно живописна. Към високата архитектурна стоиност на храма трябва да се прибавят и стенописите, които днес са почти унищожени. Остатъци от тях има в олтарната апсида и под входната арка на вратата на малкото преддверие. В олтарната апсида са останали части от фигурите на двама светци. Особено впечатление правят фрагментите над апсидното прозорче. На това място където обикновенно се изобразява Богородица Ширшая небес, е изписана друга сцена, която не може да бъде разчетена подари нанесените разрушения. Остатъци от стенописи има и по вътрешната част на араката на входната врата на притвора - геометрична композици с линеарно очертни форми, освежена от разнообразните растителни мотиви. Колоритът е наситен и свеж. Стенописите датират от 17 век. Днес църквата е почти разрушена.