Хотели с две звезди в Кюстендил

Флора и фауна

Територията на държавно ловно стопанство “Осогово” попада в две горскорастителни области със съответните им пояси и подпояси.

Естествената дървесна растителност в подпояса на хълмисто-предпланинските смесени широколистни гори е представена от издънкови гори с участие на космат дъб, цер и благун. Те са с ниска продуктивност и в голяма степен увредени вторично от дългогодишното човешко въздействие. Създадените култури (предимно от черен бор) са със средна и ниска продуктивност, но са в сравнително добро състояние. Не се наблюдава естествено възобновяване от черен и бял бор - нещо характерно за по-голямата част от стопанството, което показва, че не трябва да се стига до крайности в използването на последните при залесителните мероприятия. От храстите са разпространени червена смрика и драка, което е показателно за ниската овлажненост, така характерна за подпояса.

Естествената растителност в подпояса на нископланинските гори от горун, бук и ела е представена от чисти и смесени издънкови насаждения с участие на горун, благун, цер, бук и габър. На хумусно-карбонатни почви участие в състава има косматият дъб. На отделни места се е запазил и семенен горун и цер, но той е в лошо състояние, поради продължителното клоносечно стопанисване. В горната част на подпояса на северни изложения се появява семенен бук.

В този подпояс са създадени редица култури предимно от бял и черен бор и в по-малка степен от дуглазка, смърч, бук, червен дъб, липи, бреза, акация и други. Състоянието на черния бор е сравнително добро, но белият бор в долната част на подпояса страда от ниската въздушна влажност и не може да разгърне потенциала си. Подпоясът се харектеризира с доброто семенно възобновяване на боровете, особено в районите над 800-900 м н.в. Създадените култури от дуглазка са в добро състояние. Най-лоши резултати се наблюдават при брезата, която страда от снеголоми и суховършие.

От храстите са разпространени глог, дрян и келяв габър. Последният на места е изместил естествената растителност вследствие на неправилното стопанисване и е станал основен лесообразувател. В района на Земенския пролом на много стръмни терени и върху тежки хумусно-карбонатни почви в условията на повишена въздушна влажност са се формирали характерни храстово-дървесни съобщества с участие на воден габър, келяв габър и космат дъб.

Подпоясът на среднопланинските гори от бук, ела и смърч се характеризира с доминирането на семенния бук като основен лесообразувател. На южните склонове се среща семенен горун и цер, а като спътници габър, трепетлика и бреза. Създадените култури са предимно от бял бор, които са в сравнително добро състояние. По-рядко са използувани черен бор, дуглазка, смърч и бреза, които също са в добро състояние. В билните части на Краище и Милевска планина на голи площи масово се настанява бял бор. Върху среднобогати и богати месторастения на сенчести изложения под боровите култури се настанява характерната за района широколистна растителност.

В района на планината Осогово са разпространени следните естествено растящи дървесни видове: бял бор, черен бор, ела, бук, зимен дъб, благун, цер, явор, трепетлика, габър, келяв габър, мъждрян и други. От тези дървесни видове са сформирани както чисти бялборови, черборови, букови, зимендъбови и други насаждения, така и смесени иглолистни, иглолистно-широколистни и широколистни дървостои.

В състава на растителните формации участвуват и следните храстови, полухрастови и тревни видове: шипка, леска, къпина, малина, боровинка, млечка, коприва, папрат, светлика, ягода, зановец, лудо биле, лайка, кантарион, мащерка и други.

Общо за стопанството може да се каже, че иглолистните насаждения (с изключение на планината Осогово) са с вторичен произход. Това налага внимателен подход при избора на оптимален бъдещ състав, а от там и на насоките на стопанисване и избора на дървесни видове за залесяване. Насоката за бъдещо развитие е към запазване на съществуващото флористично богатство и толериране на ценните и високопроизводителни дървесни видове, за което се изисква познаване на биологичните им потребности.

13. Защитени растителни видове и лечебни и редки растения на територията на ДЛС „Осогово”.

За територията на ДЛС “Осогово” растителните видове са следните:

- Горска съсънка, жълт планински крем, нарцисовидна съсънка, планинско подрумче , западно подрумиче , розов божур, самодивски божур, качулата боянка ,ямболски мразовец , източна ведрица, оливиеров минзухар, междинна аубриета, венерин косъм , планински явор , стройна теменуга, шарпланински ранилист, венерова симфиандра, средиземноморски шпорец, кахрис, ръбестостъблен воден морач, хойфелова тимянка, урумово лале, аносонолистен лопен,урумов лопен, скална метличина, променливоцветна камбанка.

Растителни видове поставени под режим на опазване и регулирано ползване от природата:

За територията на ДЛС “Осогово” растителните видове са следните:

- Зайча сянка, жълт смил, минзухар, обикновен синчец, лечебна иглика.

Лечебни растения:

Представители на територията на ДЛС “Осогово”на лечебни растения за използването на плодовете, цветовете, корените и кората им като лечебно средство са:

- Балканска пищялка, ранилист, червен кантарион, жълт кантарион, змийско мляко, синя жлъчка, смрадлика, вълнест напръстник, еньовче, обикновен риган, копитник, обикновен здравец, волски език, теснолистен живовляк, камшик, багрилно подрумиче, клинавче, дива тиква, ветрогон, росопас, голо изсипливче, луличка, лечебна комунига, пипериче, чобанка, зърника, козя брада, шапиче, змиярник, лудо биле, решетка, кукувича прежда, брястолистно орехче, лазаркиня, мечо грозде, лечебна медуница.

Освен посочените сравнително рядко събирани за билки растения, на територията на ДЛС “Осогово” се срещат редица масови такива. Това са глог, шипка, дрян, малина, офика, черна и червена боровинки, бял равнец, мащерка, маточина, сладка папрат, трепетлика, обикновен киселец, тревист бъз и др.

Великолепното съчетание от благоприятен климат, минерални води, екологично чиста, богата на природни забележителности среда и уникални паметници на културата характеризират ДЛС”Осогово”, като подходящо място за развитие на комплексен туризъм: Спа, Балнеологичен, Културен, Планински, Ловен, Зимен, Селски и др. форми на туризъм.

- Ловен туризъм.

Построени са заслони и места за почивка и лагеруване в максимална хармония с природата по най-посещаваните маршрути. В района на ДЛС “Осогово” са разпространени повсеместно сърната, дивата свиня и заека, а от хищниците: вълка, лисицата и дивата котка. В землищата на селата Раненци и Жиленци се срещат яребица и кеклика. В горните течения на реките Бистрица, Банщица, Елешница, Новоселска, Глогозка и Млачка река всяка година се извършва изкуствено разселване на балканска и американска пъстърва. Постоянният воден отток и подходящите места ги правят привлекателни обекти за риболовен туризъм.

- Планински туризъм.

Релефът на Осоговска планина е удобен за пешеходен туризъм. До сърцето на планината, района около х. Осогово, местностите Три буки и Мандрата, където са основните туристически обекти се достига за 20 минути (21 км) по удобен и предлагащ живописни изгледи асфалтов път. Наред с маркираните и използвани туристически маршрути от с. Богослов до х. Иглика и от х. Осогово до вр. Руен, има възможности за разработване на различни по продължителност и трудност екомаршрути, които преминават през територии със значително видово разнообразие, включително редки, защитени и застрашени видове, ендемити, реликти и лечебни растения. Осоговската планина е изключително благоприятна за развитие на зимни спортове и ски туризъм. Средната височина на снежната покривка за периода Ноември – Април е около 45 см. На места по северните склонове снежната покривка надвишава 1 м и се задържа до края на април. През основните зимни месеци средната височина на снежната покривка е 58,8 см.

Много добре развит и сравнително цялостен е поясът на буковите гори, в който основен компонент е обикновения бук. Срещат се също съобщества на черния бор и обикновената ела. Тревистата растителност е представена от съобществата на обикновената полевица, валезиевата власатка, чернеещата власатка и др. Съобществата на обикновения бук фактически определят и горната граница на гората, която е разположена на около 1900 м надм. в.
Над пояса на буковите гори и отчасти в самия него са разположени фрагменти от съобщества на белия бор, но оформен пояс на иглолистните липсва. В северната част на планината е запазена иглолистна гора от смърч, в централните части – остатъци от бялборови, а в южната част – предимно черборови гори (Pinus nigra).
Добре е обособен и поясът на субалпийското редколесие, клековите и хвойновите храсталаци, но с модифициран състав. Растителната му покривка е изградена от съобщества на сибирската хвойна, черната боровинка, връшняка, балканския зановец (Chamaecytisus absinthioides), картъла, чернеещата власатка и др. Участие в нея взима и синята боровинка.
В най-високите части на планината (вр. Руен, 2251 м) се срещат алпийски флорни елементи като качулатата гъжва, броловата власатка, сибалдия, цениска ливадина (Poa cenisia) и др., където формират фитоценози с малки размери.
От българските ендемити в Осогово се срещат румелийска мишовка (Minuartia rumelica), бодлив миск (Jurinea tzar-ferdinandii), българско вятърче (Jasione bulgarica), пиринска власатка (Festuca pirinensis), рилска теменуга (Viola orbelica) и др, а от балканските ендемити – панчичева пищялка (Angelica pancicii), рьомерово плюскавиче (Silene roemeri), мочурно
плюскавиче (Silene asterias), балканска петлуга (Pinguicula balcanica), планинска самодивска трева (Peucedanum oligophyllum), панчичев спореж (Senecio pancicii), лятно живиниче (Scrophularia аestivalis), качулата гъжва (Sesleria comosa), босненска мишовка (Minuartia bosniaca), жълт планински крем (Lilium jankae), шимонкаев тънкокрак (Koeleria simonkaii), родопско омайниче (Geum rhodopaeum), шкорпилова ведрица (Fritillaria skorpilii), янкев лопен (Verbascum jankaeanum) и други.
В Осогово евросибирските и европейските видове преобладават значително над средиземноморските. Евросибирските и европейските видове от установените гризачи са 75%, а средиземноморските – само 19%. Широко разпространени бозайници в планината са дива свиня (Sus scrofa), язовец (Meles meles), лисица (Vulpes vulpes), вълк (Canis lupus), невестулка (Mustela nivalis), сърна (Capreolus capreolus), обикновена къртица (Talpa europaea), таралеж (Erinaceus concolor), обикновен и лешников сънливец (Glis glis, Muscardinus avellanarius), кафява горска полевка (Clethrionomys glareolus), подземна полевка (Microtus subterraneus), катерица (Sciurus vulgaris) и др., а в недалечното минало се е срещала и мечката (Ursus arctos). Характерни птици са чинка (Fringilla coelebs), боров синигер (Parus ater), червеноглаво кралче (Regulus ignicapillus), черен бързолет (Apus apus), сойка (Garrulus glandarius), сива врана (Corvus cornix), горска дърволазка (Certhia familiaris), червенушка (Pyrrhula pyrrhula), имелов дрозд (Turdus viscivorus), черен кълвач (Dryocopus martius), скален орел (Aquila chrysaetos) и много други. От земноводните и влечугите широко разпространени са дъждовникът (Salamandra salamandra), обикновеният тритон (Triturus vulgaris), кафявата крастава жаба (Bufo bufo), жабата дървесница (Hyla arborea), ливадният гущер (Lacerta agilis), зеленият гущер (Lacerta viridis), стенният гущер (Podarcis muralis), смокът мишкар (Elaphe longissima), медянката (Coronella austriaca), слепокът (Anguis fragilis). От рибите се срещат маришка мряна (Barbus cyclolepis), речен кефал (Leuciscus cephalus), скобар (Chondrostoma nasus) и др.
В Осогово се срещат и планинските елементи – планинска жаба (Rana temporaria), алпийски тритон (Triturus alpestris), живороден гущер (Lacerta vivipara) и усойница (Vipera berus), глациални реликти у нас. Те са обитатели на високите планини – Стара планина, Рила, Пирин, Родопи, Витоша и Осогово. Силно студенолюбиви са, с неголяма екологическа пластичност. Особено ценен за планината е алпийският тритон. Той е включен в Червената книга на България в категория “рядък”. Защитен е от закона, като не само унищожаването, а и самия факт на улавянето му се категоризира като неотстранима щета. От рибите характерен планински елемент е балканската пъстърва (Salmo trutta fario), обитаваща реките с бързотечащи, чисти и прохладни води
Средиземноморското влияние в Осогово прониква по долината на р. Струма. В ниските части на планината широко разпространение има гръцката жаба (Rana graeca) – типичен медитерански елемент. Други средиземноморски и субсредиземноморски представители на херпетофауната срещащи се само в ниските части на планината са – кримският гущер (Podarcis taurica), пепелянката (Vipera ammodytes), големият стрелец (Coluber jugularis), сивата водна змия (Natrix tessellata). От птиците тук гнездят испанското каменарче (Oenanthe hispanica), червеноглавата сврачка (Lanius senator) и зеленогушата овесарка (Emberiza cirlus). От паяците интересен е видът Brachythele denieri – медитерански елемент, разпространил се по долините на р. Струма и притоците й. Все пак тези и други топлолюбиви представители трябва да бъдат разглеждани по скоро като изключение отколкото като характерни за фауната на Осогово. Степните елементи са много слабо застъпени.
Осогово е планина бедна на ендемити. Ендемичен за планината е скакалецът Poecilimon affinis ruenensis.

Вижте също ...

Флора и фауна

20-09-2010 Hits:40689 Планински туризъм

Територията на държавно ловно стопанство “Осогово” попада в две горскорастителни области със съответните им пояси и подпояси. Естествената дървесна растителност в подпояса на хълмисто-предпланинските смесени широколистни гори е представена от издънкови...

Осоговска планина

02-09-2009 Hits:11796 Планински туризъм Студио Видеограф

Осоговската планина e най-северната част на Осоговско-Беласишката планинска група от Рило-Родопския масив. Тя се разпростира в границите на две държави България и Македония. Пета по височина в България, като най-високият...

Художествена галерия "Владимир Дими…

10-08-2009 Hits:7079 Културен туризъм Студио Видеограф

Художествената галерия в град Кюстендил носи името на най-значимия български художник със световна известност -  Владимир Димитров – Майстора. Тя е един от стоте национални туристически обекта на България. Началото на...

Сайта Туристическа дестинация Кюстендил е изграден от Студио Видеограф на базата на Joomla!
Всички снимки в сайта са авторски, ползването им с каквато и да е цел е възможно само след писмено разрешение от автора им!