Природни забележителности

Резерват Габра

Резерват Габра се намира в местността Малкия Средок в близост до село Църварица и е със статут на поддържан резерват.

В далечната 1949 година е обявен за резерват, с цел да се опази вековната гора от черен бор, който е известен със своите качества. Прави гладки дървета със средна височина около 25 м., а отделни екземпляри и над 35 м. и с извънредно висока кълняемост на семената му.

Резерват Габра е един от най-старите резервати в България и най-стария резерват в Кюстендилския край.

Габра заема почти 90 хектара от планина Влахина на надморска височина 900-1100 метра. Състои се предимно от черен бор /около 80% / и бук, зимен дъб, цер, благун, габър и мъждрян. Единствено в резерват Габра на територията на Република България се среща македонският дъб, както и планинският явор /жемелия/, който е обявен за балкански ендемит.

Средната възраст на боровата гора е около 120-140 години. От представителите на животинския сят най-често се срещат диви свине, сърни, вълци, лисици.

В резерват “Габра” от нишите растения и гъби са установени над 101 вида и подвида, а от висшите над 241. Освен съсънката и етненската тлъстига включена в европейския списък на ендемитните растения в резервата растат 7 вида балкански растителни ендемити.

Изходен пункт за резерват Габра е село Църварица, което се намира на около 40 км. от град Кюстендил. До селото има редовна автобусна линия.

До източната част на резервате можете да отидете като тръгнете от село Църварица и преминете през махалите Дебочичка и Мариновска. До западната част на резервата можете да стигнете като преминете през махала “Веселинци”. Маршрута се преминава пеш или с автомобил с висока проходимост.

Резерват Габра се намира в гранична зона заради близоста си с Република Македония. Туристите решили да посетят резервата трябва да потърсят съдействие от граничните власти на контролно пропускателния пункт при село Църварица, но е желателно предварително да са получили разрешение за посещение на резерват Габра.

Вековни секвои краи Ючбунар

Гигантски секвои в местноста Ючбунар край КюстендилТри уникални вековни секвои - гигантея гордо се извисяват в местността „Ючбунар” в района на кюстендилското село Богослов. Те са обявени за природна забележителност през 1989 година с цел опазване на вековни дървета. Това са и най-старите секвои в България, а възрастта им е над 130 години.

Групата секвои в „Ючбунар” са много интересни и атрактивни. Не само кюстендилци, но и хора от цялата страната са чести посетители в местността с едничката цел да ги видят от близо, докоснат и да се снимат до вековните секвои.

Около трите уникални секвои има цяла горичка от млади такива.

Родината на този хилядолетен вечно зелен иглолистен дървесен вид е планината Сиера Невада – Калифорния. Там има и национален парк “Секвоя”, където отделни екземпляри са на възраст над 2000 години, с височина повече от 100 метра и диаметър 10-12 метра. Названието им е свързано с името на индианския вожд Секвоя от племето чероки, създател на червенокожата азбука.Най-старите секвои са на 2200 г., но за тях човечеството е научило едва след 1850 г., след като случайно един англичанин открива цяла гора. Най-високата секвоя се намира в графство Хумболт – 110.8 м.

У нас дървесния вид се сади в началото на 20 век предимно в Южна България – в района на София (Борисова градина, Бояна, Герман, Княжево, Владая, Банкя, Враня). Секвои се срещат в Своге, Берковица, Пирдоп, Костенец, Кричим, Стара Загора, но най-големите дървета са измерени именно в местността “Ючбунар”.

Секвоята /Sequoia sempervirens/ е част от семейство Кипарисови. Позната е като вечнозелена и крайбрежна, но в общия слуай се ползва името секвоя. Тя е вечнозелено иглолистно дърво живеещо над 2000 години. Секвоите са най-високите живи същество на планетата Земя. Съществуват екземпляри с височина 112 метра и диаметър на дънера над 7 метра. Счита се, че наименованието Секвоя произлиза от името на вожда на индианското племе чероки-Sequoyah. Оказва се, че секвоите може да са съвременници на Самия Иисус и дори и много по-стари!

Някога реликтови гори с гигантски растения са покривали по-голямата част от сушата на земното кълбо. Изкопаемите образци говорят за това, че гигантските дървета са съществували още през юрския период, преди 208 и 144 милиона години. От огромното разнообразие на реликтова флора до наше време са доживяли само вечнозелените гигантски секвои.

Най-големите секвои растат в “Националния парк Редууд“ на север от калифорнийското крайбрежие, който е обявен за национално наследство и заема пространство от 425 квадратни километра. Най-големите гигантски секвои растат в “Националния парк и биосферен резерват Секвоя“ в Централна Калифорния, който заема 1629 квадратни километра”.

Ако вечнозелената секвоя може да се счита за най-високото дърво в света, то гигантската секвоя е най-голямото и величайшо от живите организми. Гигантската секвоя може да доживее до 4000 години, отстъпвайки по продължителност на живот само на осилестите борове, които се срещат в сухите планини на Сиера Невада - известно е, че някои от тях са на 4900 години.

Скакавишки водопад

Скакавишки водопадВодопадът Полска Скакавица се намира в северната част на Кюстендилския край в близост до селата Полска Скакавица и Ръждавица. Един от най-високите и красиви водопади в България отстоява само на 18 километра североизточно от град Кюстендил, на десния бряг на река Струма.

Височината на водния пад е около 53 метра, с което водопадът се нарежда на трето място в България. Той е обявен за природна забележителност през 1968 година. Водопадът се образува от реда Широки дол – десен приток на река Струма. Водите на потока, който образува Скакавишкия водопад се формират западно от него от карстови извори. Преди милиони години земната кора се е пропукала и е създала висок праг, който постепенно се е превърнал във висока тераса, от която пада водопада сега. Тази тераса се издига при голям меандър на река Струма в Земенския пролом. Водите на водопада са формирали по пътя си корубести стъпала

Върху терасата на водопада живописно е разположена махала на село Полска Скакавица, а в непосредствена близост до водния пад се намира православния храм “Свети Димитър”. Църквата е построена от майстор Георги Манчов през 1892 година върху основи на стара късно-средновековна църква и е със запазени стенописи и славянобългарски надписи. Това и нейната близост със Скакавишкия водопад ги прави уникална туристическа дестинация.

В дясно от водопада, при идване от жп спирка Скакавица стои като страж, пазещ водопада баира "Драганов камък". Според легендата хубавата девойка Драгана, подгонена от турци извикала "С турчин не тръгвам, ханъма не ставам, вярата си не сменям, аз съм българка" и скочила от скалата.

Има два начина да стигнете до тези прекрасни места. Първият вариант е да пътувате с влак по ж.п. линията Кюстендил - София и да слезете на ж.п.спирка Скакавица.След това трябва да вървите по релсите на влака в посока Кюстендил и да преминете през един тунел. Тръгвате по пътеката която завива покрай изоставената къща и след около 30 минути нормално ходене се озовавате на една красива полянка, а над вас е водопадът. Така имате възможност да видите водопадът отдолу – там където пада. А ако ви се разхожда може да се качите и до църквата “Свети Димитър” и извора на водопада, т.е. да го видите отгоре. Пътеката не е трудна и не са необходими специално оборудване, екип и обувки, за да преодолеете разстоянието.

Другият вариант е ако разполагате с автомобилен транспорт. Джипът и високопроходимата техника не са задължителни, но не е зле автомобилът с който се отправяте към водопада да е по-висок. От Кюстендил се преминава през село Ръждавица и се поема по пътя за селата Полска Скакавица и Полетинци. Малко преди да влезете в село Полска Скакавица има указателна табела която ви упътва да завиете надясно по черния път. След около четири километра има още една табела при която трябва да завиете отново на дясно и след около половин километър пътя свършва и се озовавате много близо църквата „Свети Димитър”, а Скакавишкия водопад е точно под нея. От тук вече трябва да слезете пеша по пътеката за да излезете на поляната от която се откроява прекрасна гледка към Скакавишкия водопад в цялата му прелест.

Много близо до водопада Полска Скакавица е и Гърбинският навлак, който е със статут на геоложки феномен на България.

Красотата на Скакавишкия водопад намира място в творбите на Владимир Димитров - Майстора, а Константин Иречек казва за района, че това е едно от най-красивите места на Балканския полуостров!

 

Снимки на Скакавишкия водопад

Видео разходка до Скакавишкия водопад

 

Вижте също ...

Ски и сноуборд в Осогово

02-09-2009 Hits:21212 Планински туризъм Студио Видеограф

Само на около 20 километра от град Кюстендил се намират трите ски писти в Осоговската планина. Цените  са символични в сравнение с големите ски центрове като Банско, Боровец и Пампорово...

Емфиеджиева къща

24-11-2009 Hits:4792 Музеи

Експозицията в къщата-музей показва наредба на градския дом на по-заможната част от интелигенцията в града: голям представителен салон с възрожденски мебели за посрещане на гости, спално помещение, кухня с трапезария...

Конявска планина

25-01-2010 Hits:5996 Планински туризъм Студио Видеограф

Конявска планина е името на планина в Западна България, намираща се на около 80 км южно от София, през нея преминава пътя от София за Кюстендил и ГКПП Гюешево. Планината...

Сайта Туристическа дестинация Кюстендил е изграден от Студио Видеограф на базата на Joomla!
Всички снимки в сайта са авторски, ползването им с каквато и да е цел е възможно само след писмено разрешение от автора им!