Музеи

Регионален исторически музей Кюстендил

Представените материали и техния широк хронологически диапазон дават възможност на посетителя да се информира за културно-историческото развитие на кюстендилския район и да се потопи в многовековните пластове на времето от VII-VI хил. пр.хр. до XIV в.

Сред експонатите в раздел "Праистория" са най-ранните за сега познати от територията на България керамични съдове, разнообразна зооморфна и антропоморфна пластика и уникалният модел на пещ с лунен календар, считан за най-ранният познат в Европа.

В раздел “Античност” предримската епоха е илюстрирана с погребален инвентар от тракийски некропол (VII-VI в. пр. хр.), накити, глинени съдове, предмети от бита, оръжие. От римска Пауталия са показани керамика, апликации към колесници, бюстове и статуетки на богове от гръко-римския пантеон, мраморни релефни оброчни плочи на Зевс и Хера, Асклепий, Хигия и Телесфор, на Митра и др.

Експонирана е подова мозайка от римска перистилна сграда с изображение на Херакъл. Средновековният Велбъжд, с неговия териториален обхват е показан с керамични съдове, предмети на въоръжението, накити, оръдия на труда и др.

Регионалният исторически музей първоначално е открит като училищен музей, който е бил първият в Югозападна България и третият в страната. Втори музей започва да функционира от 1908 г. към читалище "Братство". От 1944 г. той прераства в градски музей с галерия, а от 1960 г. е Окръжен исторически музей. На 28 юли 2000 г. музея е преобразуван в Регионален исторически музей със седалище гр. Кюстендил и осъществява културно- просветна дейност на територията на областите Кюстендил, Перник и Благоевград. От 1992 г. носи името на големия български учен Йордан Иванов.

Мащабните археологически проучвания на региона започват през 1906 г. Научни изследвания свързани с историята на региона се издават в "Известия на исторически музей Кюстендил". Първи том излиза през 1989 г., през 2006 г. излезе т.11. От 1999 г. музеят издава ежегоден вестник . Организира археологически и международни конференции.

 

град Кюстендил
бул. "България" № 55
тел: 078/ 55 01 25
виж на картата

Къща - музей “Ильо Войвода”

Къща музей "Илиьо Войвода" град КюстендилВ реставрираната къща на Ильо Войвода през 1979-1980 година Кюстендилският исторически музей урежда експозиция на тема "Националноосвободителните борби на населението от Кюстендилския край".

Експозицията е разположена в шест зали и проследява национално- освободителните прояви на населението в Кюстендилския край до Освобождението на България. Основни акценти в нея са отделени на живота и делото на Илъо Войвода, Разловското въстание от май 1876 година, както и участието на местното население в българското опълчение и Освобождението на града от Османско владичество през януари 1878 г.

Уредена е експозиция на тема: “Национално-освободителните борби на населението от Кюстендилския край”. Тя проследява борбите на българското население от XV век до Освобождението и приноса му за освобождението и обединението на българския народ в края на XIX и началото на XX век.

В отделна зала са показани ролята и мястото на Кюстендил в борбите за освобождение на Македония до началото на 50-те години на XX в., когато легалните организации за съхранение на българския дух в Македония и Западните покрайнини са закрити.

Къщата е построена през 70 години на XIX в. След Освобождението през 1878 до 1898 г. тук живee Ильо Войвода, един от най-бележитите дейци на българското национално-освободително движение, командир на доброволческа чета в Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г.

Къщата е реставрирана през 1979-1980 г. и официално открита като музей през месец януари 1981 г. Заедно с паметника на войводата чийто автори са Ст. Стоимиров-скулптор, ярх. Ю. Фърков и инж. Гр. Владимиров и реставрираните къщи на други двама национал- революционни дейци от Кюстендил Константин Попгеоргиев-Беровски и Тонче Кадинмостки оформят цялостен възрожденски мемориален комплекс.


град Кюстендил
ул. “ Цар Освободител”189
тел: 078/ 55 01 26
виж на картата

Къща - музей "Димитър Пешев"

Къща музей "Димитър Пешев" притежава една от най-големите колекции от веществени и писмени извори свързана със спасяването и със спасителите на българските евреи. Експозицията започва с увод, поясняващ фундамента, върху който се изгражда българската държава след 1878 гр. в дух на веротърпимост, етническо и расово равенство.

Първа тема проследява живота на Димитър Пешев-семейна среда, образование, служба в българската армия и участие във войните за национално обединение, завършване на "Право" и професионална реализация като съдия и адвокат.

Втората тема обхваща периода на антиеврейската политика на България (1941-1944 г.) след налагането на хитлеристката власт в Германия, с дискусиите за приемането на Закона за защита на нацията. Акцентира се на събитията след подписване на споразумение между комисаря по еврейските въпроси Ал.Белев и германския предсавител Т. Денкер за департиране на 20 000 евреи.

Третата тема включва живота на кюстендилските представители след март 1943 г., различните лични съдби, присъдите на Народния съд, общественото забвение и постепенното признание, първоначално от отделни евреи, следвно от Държавата Израел, след 1990 г. от България и различни обществени и държавни сртуктури по света.

Къща музей на Димитър Пешев в Кюстендил

Къщата-музей е построена по проект реализиран от Община Кюстендил и Посланикът на Държавата Израел в България Негово Превъзходителство Емануел Зисман и финансиран от Съюза на българските евреи в Израел. Тя е точно копие на родната къща на Димитър Пешев, адаптирана в центъра на града.

Специалисти от Регионален исторически музей извършват научно-изследователската и събирателската работа за дейността на кюстендилци за спасяването на българските евреи от нацистките лагери на смъртта. В продължение на няколко месеца се заснети материали намиращи се в архивохранилищата на Република България- Централен държавен архив, Архив на Министерството на вътрешните работи, Научен архив на Българската академия на науките, Централен военен архив-гр. Велико Търново, Държавен архив гр. Кюстендил. Със съдействието на ръководството и служителите на Народното събрание е направена реконструкция на кабинет от 40-те години на XX в. След срещи с наследниците на кюстендилци участвали в делегацията по спасяването на българските евреи, една от които е племенницата на Димитър Пешев Калуда Киарджиева, са дарени значително количество лични вещи за постоянна експозиция в къщата-музей.

Постоянно действащата изложба с оригинални вещи, снимки и факсимилета, разказва за събитията от март 1943 г. и за световно признатите заслуги на Димитър Пешев и неговите кюстендилски съграждани, допринесли за спасяването на евреите в България.


град Кюстендил
ул. “ Цар Симеон І” № 11
тел: 078/ 55 18 11
виж на картата

Вижте също ...

Емфиеджиева къща

24-11-2009 Hits:4835 Музеи

Експозицията в къщата-музей показва наредба на градския дом на по-заможната част от интелигенцията в града: голям представителен салон с възрожденски мебели за посрещане на гости, спално помещение, кухня с трапезария...

Хисарлъка

07-09-2009 Hits:6832 Планински туризъм

Лесопарк "Хисарлъка" е хълм, който се издига над Кюстендил и е част от Осоговската планина. Има характер на подножно стъпало със стръмен разседен северен склон, в основата на който бликат...

Вековни секвои краи Ючбунар

23-11-2009 Hits:15705 Природни забележителности Студио СС Дизайн

Три уникални вековни секвои - гигантея гордо се извисяват в местността „Ючбунар” в района на кюстендилското село Богослов. Те са обявени за природна забележителност през 1989 година с цел опазване...

Сайта Туристическа дестинация Кюстендил е изграден от Студио Видеограф на базата на Joomla!
Всички снимки в сайта са авторски, ползването им с каквато и да е цел е възможно само след писмено разрешение от автора им!